Четиво за малограмотни политици или защо цените на газа се повишиха многократно, нова версия на „хитрата сврака с двата крака“

Малко история

За да разберем защо цените на газа се увеличиха няколко пъти и то още преди военната операция в Украйна, трябва да се върнем назад във времето и да проследим как се е развивал газовия пазар в Европа.

Използването на природния газ в Европа, започва с разработването на находището в Гронинген. То е открито през 1959. Начало на разработката му започва в средата на 60-те. Тъй като находището е твърде голямо, а локалното потребление твърде малко, за да оправдае инвестициите и възвращаемостта от тях, се стига до разработката на т.нар. Гронингенски (холандски) модел на дългосрочен експортен газов договор. Именно той довежда до бурно развитие на магистралните газопроводи и разпределителните мрежи. Заслугата му се състои в това, че позволява дългосрочно планиране на инвестициите и възвращаемостта им. Благодарение именно на него газ в Европа започва да влиза и от СССР.

Характеристики на Гронингенския модел на дългосрочен експортен договор:

  1. Дългосрочен – минимум 10-15 години
  2. Цена привързана към цената на нефта (по скоро мазут и дизел) с определена отстъпка, отчитаща нуждата от скъпа инфраструктура за транспортирането му. Обикновено около 40% от цената на нефта.
  3. Условие „вземи и/или плати“. Това осигурява паричен поток за възвращаемост на инвестициите, а на купувача стабилни доставки.
  4. Периодично преразглеждане на цените в рамките на определена формула.
  5. Цената на газа не отчита стойността на транспортирането му от пункта на предаване, до крайния клиент. Доставчикът не се занимава с разпределителната мрежа.
  6. Регулиране на точките на крайно потребление. Ограничаване на реекспорта.

Именно благодарение на този балансиран договор, Европа получава газ от Норвегия, Алжир и сега от Азербайджан.

Изброените характеристики не са никак случайни. Природния газ, за разлика от петрола, има определени физически качества, които го правят невъзможен за транспортиране и складиране като нефта. Може да се съхранява в криогенни резервоари, но дългосрочното му съхраняване е икономически безсмислено, а естествените хранилища зависят от геологията на всяка отделна страна и много малко може да се направи по въпроса.

След пускането в експлоатация  на Гронингенското находище, започва да се развива газовия пазар в Европа. Европейците оценяват удобството на природния газ като енергиен източник и започват да търсят допълнителни източници. Тогавашният СССР е естествен партньор. Преговорите за доставка на руски газ в Европа започват през 1966 година, а през 1970 се подписва и първия договор между СССР и ФРГ. Първите количества газ идват във ФРГ през 1973 година.

Ако погледнете картата, няма как да не забележите, че най-прекият път е бил през Полша, но тръбопроводите на времето са прекарани през Украйна поради това, че Германия и Австрия не са желаели да имат икономически отношения с тогавашното ГДР.

Следват няколко десетилетия на развитие на все по-широка мрежа от магистрални тръбопроводи – Северен поток 1, Ямал – Европа и други. Всички са щастливи, особено европейците, които ползват евтини енергоресурси, благодарение на които икономиката им е конкурентоспособна.

През 2009 година, обаче, ЕК решава, че трябва да либерализира пазара на газ и да го превърне в борсово търгувана стока.

Така се ражда „Третия енергопакет“ – законодателство на ЕС за либерализация на пазарите на природен газ и електроенергия, приет от Съвета на ЕС и Европарламента през юли 2009, влязъл в сила на 3.09.2009. Ключов аспект на този пакет директиви и регламенти е ограничаване на монопола на доставчиците на газ и електричество, които блокират конкуренцията, чрез собствеността си върху мрежите за доставка – газопроводи, електропроводи, подземни газови хранилища и т.н.

Либералните икономически идеи водят до стремеж към либерализиране на европейския енергетичен пазар. Изхожда се от презумпцията, че невидимата ръка на пазара, най-добре може да регулира цените и непременно ще доведе до спадане на цените. За целта се предвижда изграждане на интерконектори и инфраструктурни елементи, които да хомогенизират пазара т.н.

Либералната доктрина предполага максимален брой доставчици на един пазар, което ще доведе до конкуренция, спад на цените и изгоди за потребителя. В резултат на това мислене, ЕК започва атака срещу вертикално интегрираните компании, като се стреми да ги разбие, за да увеличи конкуренцията. В резултат принудително се преструктурират компаниите. Нещо, което е типично за административно-командната икономика, срещу която уж се борихме. Интересно, че целият вой е срещу Газпром, а никой не вие срещу държавната норвежка Екуинор, Алжир – Сонорач, Азербайджан – Сокар.

Така се стига до идеята за „Unbundling“ – принудително разделение на вертикално интегрираните компании, чрез разделяне на доставчиците на газ, от собствеността на магистралните тръбопроводи, собствеността на газохранилищата и собствеността на разпределителната мрежа до крайния клиент.

Разбира се, подобен подход привлича спекуланти, които се интересуват единствено от бърза печалба и по-скоро разстройват пазара.

Предложените варианти за unbundling:

  1. Ownership unbundling – доставчика на газ се отказва от правото да е мажоритарен акционер в разпределителните мрежи.
  2. Independent system operator – вертикално интегрираната компания запазва собствеността си, но предава управлението на независим системен оператор
  3. Independent transmission operator – вертикално-интегрираните компании запазват и правото на собственост и правото на управление на собствеността, но под строг контрол.

В рамките на приложението на т.нар. „Трети енергопакет“ на 1 декември 2009 ЕК създава European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG) за да контролира газовия пазар. Към момента на създаването си, включва 31 оператора на газотранспортни системи от 21 страни.

Основна функция е да се следи спазването на ограниченията, а именно една компания доставчик няма право да запази повече от 50% от капацитета на един магистрален тръбопровод, като се счита, че така се гарантира възможността на алтернативните доставчици да използват и те капацитета на един или друг магистрален тръбопровод.

Тези регулации не касаят Северен поток 1, защото той е завършен и влиза в експлоатация преди приемането на тези регулации.

Успоредно с горните действия се създава и т.нар. „Целеви модел на европейския газов пазар“ (Gas Target Model). Европа се дели на около 10 зони, които не съвпадат с националните граници, т.е. въвежда се наднационален принцип. В центъра на всяка зона е газовия хъб – своеобразен газоразпределителен център, който се намира в сърцето на инфраструктурата на газопреносната система – като например газопровод, терминал за втечнен газ и големи пристанища. Хъба е централен пункт за ценообразуване на газа. Там се формират индексите на цените на газа. На тяхна база се формират и финансови деривативни контракти. Предполага се изключване на преките договори между доставчик и потребител. С подобни административни методи ЕК се опитва да диверсифицира доставчиците на газ. Това, че има национални граници, национални компании, които пряко сключват и изпълняват договорите, няма никакво значение за ЕК.

За база е взет опита на Великобритания и Нидерландия, без да се отчита, че там няма магистрални тръбопроводи, които минават през чужди страни. Там всеки сондаж е бил отделна компания за по-лесно финансиране, което създава илюзията за множество доставчици.

Целта на Газовата директива на третия енергопакет и целевия модел е да превърнат природния газ в класическа борсова стока, като се ликвидира ценовата връзка между газа и нефтената кошница. Описана е необходимостта от отказ от всички елементи на гронингенския модел на дългосрочен газов договор, дългосрочните договори за транзит и доставки. Целта е да се представи възможност на най-широк кръг желаещи да участват в газовия бизнес и да се прекъсне пряката връзка между доставчик и потребител.

Разбира се, подобна „система“ противоречи на здравата логика и води само да увеличение, а не до намаляване на цената. Изобилието на хъбове и участници не прави по-ефективен пазара.

Преминаването към спот цени прави бъдещите разходи и печалби непредвидими, т.е. не могат да се планират инвестиции и модернизация и разширяване на съществуващата система.

Затова, например, австрийската OMV през 2019 година просто продължи договора си с Газпром до 2040 година. През 2021 унгарската MVM подписа договор за 15 години.

Умните и предвидливи държави и компании така правят.

Какво се случи през 2020/21

Така стигаме до злополучното дело на полската газова компания PGNiG, която завежда дело в Стокхолмския арбитражен съд, че цената на газа в Ямалския договор от 1996 е завишена и не съответства на състоянието на пазара и че поляците ще плащат по цена, която съответства на западноевропейския пазар. Газпром плаща присъдената 1.5 милиарда долара и незабавно коригира договорите. В резултат на което вече 87% от цената се формира на база цените на спотовия пазар.

Планирайки 2021 Газпром е бил заложил цена от $170 за 1000 м3. Покрай излизането от експлоатация на Гронинген, а и благодарение на участието на многобройни спекуланти, цените на пазара започват да се повишават. През септември 2021 те надхвърлят $1000 за 1000 м3, а към декември 2021 стигат $2100. Разбира се, спотовите цени са спекулативни и не са същите като по дългосрочните договори, но имайки предвид новата формула вследствие на делото срещу Газпром, цените и по дългосрочните договори вече към днешна дата са над $700 долара за 1000 м3.

Така заради хитруването на поляците, цяла Европа, включително и самите те, плащат в пъти по-високи цени на природния газ. Типичен пример за пирова победа. По мнение на експерти, само през 2021 поляците са надплатили на Газпром сума от 3.5 милиарда долара за получения газ.

Военна операция в Украйна и спиране на доставки на руски газ в Европа

Стигаме до най-актуалната тема – Може ли Европа и в частност България да си позволи спиране на доставките на руски природен газ.

Отговорът е – ДА, обаче … готови ли сме да платим цената? А цената е кратко казано – икономическа катастрофа. Без никакво преувеличение.

В Европа няма достатъчно източници на природен газ с изключение на Нидерландия и Великобритания, които дълго време бяха нетни износители благодарение на своите морски находища. Великобритания вече е нетен вносител, а Нидерландия е обявила, че спира добива от Гронинген през следващата година, заради зачестилите земетресения.

Цял рояк „експерти“ ни обясняват как ще ни захранят с алтернативен газ и то на цени по-ниски от тръбопроводния.

Възможно ли е втечнения газ да е по-евтин от тръбопроводния?

Отговорът е ясен – НЕ. Доставката на газ по тръбопровод е много по-евтина, защото не включва охлаждане (до -162оС) и компресиране/втечняване и после обратно връщане в газообразна форма. Доставката на газ по тръбопровод е и много по-гъвкава и бърза, за разлика от бавните танкери.

Откъде ще се вземе алтернативния газ?

В началото на миналото десетилетие доставчици на газ в ЕС са три държавни компании – алжирската Сонотрач, норвежската Екуинор (бивша Статойл) и руската Газпром.

За диверсификация се разчита на построяване на терминали за регазификация на втечнен газ от Алжир и Катар, а и от САЩ.

От 2015 година на европейския пазар се е появил само един доставчик – държавната компания на Азербайджан – СОКАР. В консорциум с други построиха TAP(Trans Adriatic Pipeline) -TANAP (Trans Anatolian Natural Gas Pipeline). Капацитет 16 млрд. м3. Начало на експлоатация юни 2018. Проекта е реализиран единствено защото ЕК го изключва от изискванията на третия енергопакет, който очевидно не стимулира строежа на нови газопроводи.

През 2021 Европа е внесла от Русия 155 млрд. м3 природен газ, който представлява 45% от общия внос за годината. Общия внос за годината е бил 345 млрд. м3

Русия 45% 155
Норвегия 23% 79
Алжир 12% 41
САЩ (втечнен) 6% 21
Катар (втечнен) 5% 17
Азербайджан 5% 16

От друга страна общото производство на втечнен газ в света е както следва:

Катар – 103 млрд. м3

Австралия 117 млрд. м3

Сащ – 96 млрд. м3

Русия – 39 млрд. м3

Главни вносители са Ю. Корея, Япония, Китай, Испания, Мексико, Бразилия Индия, Великобритания, които имат дългосрочни договори за доставка.

От горните данни се вижда, че САЩ и Катар, са единствените източници на алтернативен втечнен газ за Европа. Техните обеми, обаче са резервирани по дългосрочни договори с азиатските страни. Всеки запознат дори и бегло с географията на планетата земя, ще разбере, че Австралия не може да бъде доставчик на втечнен газ за Европа.

Елементарната сметка показва, че САЩ или Катар ще трябва да насочат поне 2/3 от произвеждания газ, за да заместят Русия като доставчик на газ. Това няма как да стане на практика. Да не говорим, че дори и да стане чудо, ще трябват много нови терминали и специализирани кораби, а такива няма и няма да има в следващите години.

Интересът на вертикално интегрираните доставчици на газ не е увеличение на цените, а стабилните потребители и разширяване на пазара. В този смисъл, политиката на ЕК в областа на природния газ е налудничава и руши европейската икономика и ощетява европейските потребители

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like

Лекарите се сетиха да проговорят, когато келепирът стана опасен

Те трябваше да са „имунизирани“ досега поне с две дози и да…

ФИНАНСОВИТЕ ИЗМАМНИЦИ И ПОКЕРДЖИИ ПРОДЪЛЖАВАТ ПРОМЯНАТА, ПАРДОН, ПОКЕРА В ББР

Финансови измамници и пристрастени към хазарта самообявили се за проводници на промяната…

Коледна мистерия за 25 милиона от ВАС. Ще ги плати ли държавата на британски дядо?

Делото на МОСВ срещу ТЕЦ “Брикел” за 25 млн. лв. от бюджета…