На мен ми писна. От непрекъснатото повтаряне, че народът – тоест аз, бил такъв и онакъв. Не е проблем, че това правителство ще падне. Рано или късно, по един или по друг начин това ще се случи. Проблемът е в това, че с падането на правителството се зачеркват с дебела черта всички дивотии, които то е направило. На мен ми писна от една зима – кръстена на министър председател, от една постна пица кръстена на един финансов министър, от една бандитска приватизация в полза на фондацийката на жената на друг министър-председател, от продажбата на външния ни дълг в полза на един друг и от .. и от.. – така без край. Проблемът е в това, че всички тези хора останаха ненаказани – така наречената от тях „политическа отговорност“ им дава право да вършат каквото си поискат. Докато политиците продължават да са безнаказани , народът ще пъшка. За това трябва кардинална промяна – от конституцията та до самият край. Незабавна и радикална. Идва глад – т.е поставя се въпросът кой-кого ще изяде. В природата отговорът е ясен – по силния изяжда по слабия. В политиката обаче е тъкмо обратното – тези които трябва да работят за нашето – т.е и за моето благо ще ни изядадт въпреки че, суверенът – т.е аз сме по-силни. Да се задавят дано, с всяко мое кокалче което се канят да огризат!
един келеш
