Клиф Бакстър оглавява Изследователския комитет при Академията по криминални науки и години наред обучава криминалисти, полицейски служби и разузнавателни организации от цял свят да боравят с детектора на лъжата. Работи към ЦРУ, а по-късно създава и своя собствена школа.

Обикновено с детектора на лъжата се измерват емоционалните реакции, водещи до различия в нивото на физиологическа активност в организма на обекта. Тъй като подобни анализи понякога се използват в съда, те се извършват много прецизно. На лицето се задават контролни и критични въпроси в съответна последователност, а електронните прибори проследяват колебанията, които настъпват при някои показатели – дишане, пулсова честота, кръвно налягане, мускулно напрежение, влажност на кожата и др. – и същевременно чертаят криви, с които се отчитат физиологичните промени в организма на човека при отговаряне на даден въпрос или при произнасяне на определена дума.

За да не остане и капка съмнение, Бакстър измисля нов тест: престорва се, че ще нарани листа. Но тогава цветето остава „равнодушно”. То някак успява да направи разлика между истинското и фалшивото намерение. Специалистът, провел десетки разпити на хора, вече е убеден – растението реагира и дори нещо повече, долавя мислите му.

Експериментите
В следващия опит на Бакстър растението безпогрешно „идентифицира убиеца”. За целта криминалистът поставя в стая два филодендрона, като свързва единия с електроди, за да отчита реакциите му. Участват общо шест души, като всеки влиза в помещението, където са цветята, но само един от тях, избран с таен жребий, изкоренява и стъпква свободното от електроди растение. Бакстър и другите не знаят кой точно е извършителят. След това всички участници последователно се явяват като на очна ставка пред незасегнатото „цвете-свидетел”. На петима от тях то не реагира, но затова пък „убиеца” разпознава всеки път – писецът неизменно очертава крива като при силен страх.

Вече се знае, че хората, притежаващи свръхсетивност, могат да общуват с растенията, нещо, което за обикновения човек звучи по-скоро като фантазия. Българската пророчица Ванга твърди: „Всяко цвете си има свое знание и свой живот… Когато ги късате, не забелязвате как те плачат.”
Индианците пък векове наред спазват следния ритуал: нощем шаманът застава накрая на нивата и разговаря с посевите, пее им и ги моли да дадат добра реколта. С подобни обреди старите култури постигали своеобразна размяна на мисли с растенията – говорели им, вслушвали се в това, което те „казват”, благодарели им за роденото.

Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва
Предците ни са живели в съвършено съгла¬сие с природните закони, но днес спешно е нужно възстановяване на равновесието в системата човек-природа. Въпреки многословните доклади, с които (най-после) се демонстрира воля за справяне с евентуална глобална екокатастрофа, пак остава тревожното усещане, че във Вселената всичко е свързано и нарушаването на баланса в дадена система ще доведе до проблеми и в другите. Още в древните индуистки философски трактати Упанишади е записано: „Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва.” Впрочем и физиката днес разглежда света като единно и неделимо цяло, което взаимно си влияе. Или иначе казано, науката потвърждава онова, което твърдят  мистици и пророци хилядолетия наред.

Истина или заблуда?
Разбира се, днес учените се опитват да общуват с растенията със съответната апаратура, която да отчете всяка промяна в електрическото им съпротивление и да достави неопровержими данни.
Както можем да се досетим обаче, далеч не всички са съгласни с твърденията на Бакстър, че растенията възприемат мислите и чувствата на хората и реагират на тях. Тъй като у растенията липсва комплексна нервна система, те отказват да приемат идеята за съзнание или чувства. Но въпреки че зелените обитатели нямат нито мозък, нито нервна система очевидно притежават памет за случили се събития. Все още обаче не може да се каже еднозначно къде се съдържа тя и как информацията се разпространява вътре в отделното растение.