Наскоро българският външен министър обяви, че България ще подкрепи даването статут на страна-кандидат за ЕС на Албания. На пръв поглед –  принципна позиция, основана на отношенията на добросъседство и сътрудничество на балканските държави. Оценено обаче в перспектива, приемането на Албания в съюза, а в недалечното бъдеще – и на Турция, ще затвори западния и южния край на така наречената ислямска дъга.

Това е стара конспирация на ЦРУ, утвърдена в началото под името Зелен диамант“, и съществено допълнение към станалата вече известна операция на американското разузнаване „Лиоте“ или „Разбиващ фактор“, целяща разпада на Съветския съюз, а по късно – унищожаването на социализма като обществен строй. Но докато там концепцията има по-скоро икономически и морален характер, операция „Ислямска дъга“, както личи от името й, цели разсичането на православната общност в региона чрез създаването на мюсюлмански пояс, обхващащ Босна, Санджак, Албания, Косово, Македония, Кърджалийска област, Източна и Западна Тракия, а по-нататък – и почти цялата Източна България.

Както вече „Десант“ писа, с течение на времето операцията мени наименованието си – от „Зелен диамант“ става „Мюсюлманска дъга“, после с цел да се прикрият истинските й цели е озаглавена „Зелени Балкани“, докато накрая истината лъсва в последното й име – „Ислямска дъга“.

След краха на социализма в Източна Европа за американците този план стана излишен. Но не и за турските служби, участвали в разработката му, както и за управляващите кръгове в тази страна, сред които мечтата за присъединяването на Дунавския вилает е още жива. Колкото до целта, тя си остава същата – превземането на територия, която да свърже единствената ислямска страна в Европа – Албания, с Турция. С обособяването на Косово и вече ясно очертаващото се трансформиране на Македония в на практика федерална държава на мюсюлмани и православни, левият край на дъгата е ясно очертан.

След което наред сме вече ние. Още повече, че съществен фактор във формирането на българската външна и вътрешна политика е ДПС – петата колона на Турция у нас.
Затова няма нищо случайно в това, че през лятото на миналата година българският парламент прие една поправка в Закона за вероизповеданията, която даде възможност на мюсюлманското вероизповедание у нас да претендира за собствеността на близо 90 имота в цялата страна.

Но нека се опитаме да очертаем проблема в неговата пълнота. Мюфтийството едва ли сериозно се надява, че ще сполучи да пробие българския съд и така да се сдобие с някой и друг имот в повече. Юридически несъстоятелно е да се мисли и че при сегашното наше законодателство тези имоти биха могли да станат турска собственост. Опасността обаче остава, защото според правилата на цивилизованата агресия от нашето време първо се превземат душите на хората – в случая чрез общата вяра, а после, вече в съгласие с принципа на самоопределение, се претендира за определена територия.

Големият български проблем е в липсата на практика на каквото и да е ефективно институционално противодействие срещу изграждането на ислямската дъга. И това също не е случайно. То се корени в продажническия манталитет на политическата класа у нас, която в огромното си болшинство е готова дори за по-малко от 30 сребърника да продаде и бащиното си огнище.

Преди малко повече от шест века османските завоеватели са били улеснени от разединението, обхванало българската държава. Сега единственият ни цивилизационен избор е да застанем всички заедно зад майка България и да спрем настъплението на радикалния ислям.

Автор: Огнян Марков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like

Българинът търпи,търпи и като му кипне… отива в Англия да бере ягоди.

  Българинът търпи,търпи и като му кипне… отива в Англия да бере…

Заговорът срещу Източна Европа

  Mart Atanassov·10 ноември 2015 г. Тази статия се посвещава на паметта…

КАК НИ ЗАБЛУДИХА, ЧЕ ТРАКИТЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ

Има една интересна максима, която гласи, че лъжата казана хиляда пъти започва…

Ми, Чърчил бомбардирал София,що пък сега Варна да не отнесе някоя и друга ракета от Путин … ?!

По байтошово време нямаше много работи, но цирково изкуство имаше и то…