Преводна статия:

„Ако разглеждаме случващото се от миналата година като криза на капиталистическата система, може да започне да ни се прояснява…“

През октомври 2019 г., в реч за конференция на Международния валутен фонд, Марвин Кинг, бившият управител на Банката на Англия, предупреди за несъзнателното навлизане на света в икономическа и финансова криза, която щяла да има опустошителни последствия за това, което той нарича „демократичната пазарна система“. Според Кинг, световната икономика е забуксувала в капана на слабия растеж и възстановяването след кризата от 2008 г. било по-немощно от онова през Голямата депресия. Той извежда извода, че било време Федералният резерв и други централни банки да започнат разговори зад затворени врати с политиците.

На 16 септември, на пазара за репо-сделки, скочиха лихвените проценти за продажби с уговорка за обратно изкупуване. Федералният резерв се намеси, като наливаше 75 милиарда долара дневно в продължение на четири дни – една сума, която не беше виждана от кризата през 2008 г. По това време, според Фабио Виги, професор по критична теория в университета в Кардиф, Федералният резерв започна спешна парична програма, в която стотици милиарди долари седмично се изливат в Уолстрийт.

През последните 18 месеца под прикритието на „пандемия“ видяхме затваряне на икономики, смазване на малкия бизнес, уволнения на работници и унищожаване на човешки права. Локдауните и ограниченията улесниха този процес. Целта на тези така наречени „мерки за обществено здраве“ няма много общо с общественото здраве, а има много общо с управлението на кризата на капитализма и в крайна сметка – с преструктурирането на икономиката.

Неолиберализмът изцеди доходите и обезщетенията на работниците, офшорните ключови сектори на икономиките и използва всички налични инструменти за поддържане на търсенето и създаване на финансови схеми на Понци (финансови пирамиди), в които богатите все още могат да инвестират и да печелят. Спасителните средства за банковия сектор след катастрофата през 2008 г. осигуриха само временен отдих. Сривът се завърна преди ковид с много по-голям взрив и „спасявания“ за много милиарди долари.

Дистопичното „велико зануляване“, на което сме свидетели в момента, е отговор на тази криза.

Това зануляване предвижда трансформация на капитализма

Фабио Виги хвърля светлина върху ролята на „пандемията“ за всичко това:

„…някои хора може би са започнали да се чудят защо като цяло безскрупулните управляващи елити са решили да замразят глобалната машина за печалба заради един патоген, който покосява почти изключително непродуктивните (над 80-годишните).“

Виги описва как във времената преди ковид световната икономика е била на ръба на поредния колосален срив и проследява как Швейцарската банка за международни разплащания, BlackRock (най-мощният инвестиционен фонд в света), централните банкери на Г-7 и други са работили за предотвратяване на масивен предстоящ финансов срив. Световната икономика се задушаваше под неустойчива планина от дългове. Много компании не могат да генерират достатъчно печалба, за да покрият лихвените плащания по собствените си дългове, и останаха на повърхността само като вземаха нови заеми. Намаляващите обороти, изцедените маржове, ограничените парични потоци и балансите с голям ливъридж нарастват навсякъде.

Локдауните и глобалното спиране на икономическите трансакции имаха за цел да позволят на Федералния резерв да наводни болните финансови пазари (под прикритието на ковид) с прясно отпечатани пари, като същевременно затвори реалната икономика, за да избегне хиперинфлация.

Виги казва:

„…Фондовият пазар не се срина (през март 2020 г.), защото решиха да наложат локдауни; по-скоро локдауните трябваше да се наложат, тъй като финансовите пазари се сриваха. С локдауните дойде спирането на бизнес трансакциите, което потуши търсенето на кредити и спря заразата (в икономиката). С други думи, преструктурирането на финансовата архитектура чрез извънредна парична политика зависи от изключването на икономическия двигател.“

Стигна се и до многотрилионна помощ за Уолстрийт под прикритието на „облекчение“ заради ковид, последвана от продължаващ план за фундаментално преструктуриране на капитализма, който включва по-малките предприятия да се доведат до фалит или да се изкупят от монополи и глобални вериги, като по този начин се гарантират печалбите и продължаващата жизнеспособност за тези хищни корпорации, както и заличаването на милиони работни места в резултат на локдауните и ускорената автоматизация.

Писателят и журналист Мат Тайби отбеляза през 2020 г.:

„Това запазва всички жестокости на свободния пазар за тези, които живеят и работят в реалния свят, но превръща хартиената икономика в държавен протекторат, заобиколен от своеобразна Тръмпова парична стена, която е предназначена да пази инвеститорската класа от рискове и загуби. Тази финансова икономика е приказно казино, където печалбите са реални, но безплатните жетони покриват загубите. За един нищожен сегмент от обществото провалът е зачеркнат от тази капиталистическа сделка.“

Световният икономически форум обяви, че

до 2030 година обществото ще „наема“ всичко, от което се нуждае

Това означава заличаване на правото на собственост (или дори изземване на лично имущество) и ограничаване на потребителския избор. Прокарва се обяснението, че това цели намаляване на публичния дълг или „устойчиво потребление“, както и прокарване на нови задаващи се ограничителни мерки вследствие на икономическата разруха. Обикновените хора ще плащат сметката за „помощите за ковид“.

Ако финансовото „спасяване“ не върви според плана, може да видим още налагане на локдауни. Те може би ще бъдат оправдани с „вируса“. Но може би и заради „климатичната криза“.

Спасявани са не само големите финансови акули. Доскоро закъсалата фармацевтична индустрия също получи масивна помощ (публични средства за разработване и закупуване на ваксините) и различни протекции, благодарение на печелещите пари ковид ваксини.1

Локдауните и ограниченията, които виждаме от март 2020 г., помогнаха за по-добрите печалби на глобалните вериги и гигантите за електронна търговия, и затвърдиха тяхното господство. В същото време основните права за останалите бяха изкоренени заради правителствените мерки срещу ковид.

Капитализъм и труд

От съществено значение за това „ново нормално“ е принудителното премахване на индивидуалните права и личните свободи. Значителна част от работническата класа отдавна се смята за „излишък“ – такива хора бяха жертвани на олтара на неолиберализма. Те загубиха работата си поради автоматизацията и наемането на по-евтини работници от чужбина.

Оттогава тази част от населението трябваше да разчита на оскъдните държавни помощи и изчезващите обществени услуги или, ако има „късмет“, на несигурните нископлатени работни места в сектора на услугите.

Това, което видяхме след катастрофата през 2008 г., беше как обикновените хора са изтласкани съвсем на ръба. След десетилетие на „икономии“ в Обединеното кралство – неолиберално посегателство върху условията на живот на обикновените хора, извършено под прикритието за ограничаване на публичния дълг след спасяването на банките – водещ експерт на ООН по въпросите за бедността сравни консервативните политики за социално подпомагане със създаването на порочните практики от 19 век и предупреди, че ако строгите икономии не бъдат прекратени, най-бедните хора във Великобритания са обречени на живот, който ще бъде „самотен, беден, окаян, изпълнен с насилие и кратък“.

Филип Алстън, докладчик на ООН за крайната бедност, обвини министрите, че са в отрицание за въздействието на тези политики. Той ги обвини в „систематичното лишаване от средства на значителна част от британското население“.

В друг доклад за 2019 г. мозъчният център към Института за изследване на обществената политика обвини държавните политики за повече от 130,000 смъртни случая във Великобритания от 2012 г. насам. Твърди се, че тези смъртни случаи са могли да бъдат предотвратени, ако подобренията в политиката в областта на общественото здраве не бяха спрени като пряк резултат от икономиите.2

През последните 10 години във Великобритания, според Trussell Group, се наблюдава нарастваща бедност, включваща неспособност да се купува храна, и нарастваща зависимост от хранителните банки.

А в един убийствено критичен доклад за бедността във Великобритания от професор Дейвид Гордън към Университета в Бристол беше установено, че почти 18 милиона не могат да си позволят адекватни битови условия, 12 милиона са крайно бедни, за да се занимават с общи социални дейности, всеки трети не може да си позволи да отоплява достатъчно дома си през зимата и четири милиона деца и възрастни са недохранени. Населението на Великобритания се изчислява на около 66 милиона.

Освен това в доклад от 2015 г. на Института за нова политика се отбелязва, че общият брой на бедните хора във Великобритания се е увеличил с 800,000, от 13,2 на 14,0 милиона само за две-три години.

Междувременно The Equality Trust през 2018 г. съобщи, че годините на „строги икономии“ са били всичко друго, но не и строги за най-богатите 1000 души във Великобритания. Те са увеличили богатството си с 66 милиарда паунда само за една година (2017-2018), със 274 милиарда паунда за пет години (2013-2018) и са увеличили общото си богатство до 724 милиарда лири – значително повече от най-бедните 40% домакинства взети заедно (567 млрд. паунда).

Това са само някои от жестокостите на „свободния пазар“ за тези, които живеят и работят в реалния свят. И всички тези трудности са преди локдауните, които още повече опустошиха живота, поминъка и здравето на хората. Например диагнозите и лечението на рака и други заболявания бяха оставени на произвола заради спирането на здравните услуги.

През настоящата икономическа криза виждаме, че много милиони хора по света са лишени от поминък. Заради усъвършенстваната автоматизация на производството, дистрибуцията и предоставянето на услуги вече няма да се изисква масова работна сила. Това повдига фундаментални въпроси относно необходимостта и бъдещето на системите за образование и на социалните и здравни грижи, които традиционно служат за възпроизвеждане и поддържане на труда, необходим на капиталистическата икономика.

Докато тече преструктурирането на икономиката, се променя и отношението на капитала към труда. Трудът може и да е условие за съществуването на работническите класи, но капиталистите се питат:

Защо да се поддържа („излишна“) група работници, които вече не са необходими?

В резултат на политиките, свързани с ковид, се наблюдава прехвърляне и концентрация на богатство и собственост. Според проучване на Oxfam, през 2020 г. милиардерите в света са придобили 3,9 трилиона долара, докато работещите хора са загубили 3,7 трилиона долара.

В същото време, докато големи части от населението изпадат в положение на трайна безработица, управляващите са изнервени от масовото неподчинение и съпротивата. Свидетели сме как възниква медикофашистка държава на „биологичната сигурност“, устремена да ограничи свободите, вариращи от свобода на движение и събрания до свобода за политически протести и свобода на словото.

Глобалните последствия също са сериозни. Едва месец след като беше започнала операция „Ковид“, Международният валутен фонд и Световната банка вече бяха изправени пред порой от искания за помощ от развиващите се страни, искащи спасителни финансирания и заеми. Това е идеалното прикритие за рестартиране на световната икономика чрез криза от свръхзадлъжнялост и задаващата се приватизация на национални активи.

През 2020 г. Дейвид Малпас, президент на Световната банка, заяви, че на по-бедните страни ще бъде „помогнато“ да се изправят на крака след различните локдауни, но такава „помощ“ ще бъде при условие, че неолибералните реформи ще бъдат внедрени още повече. С други думи, фактическата приватизация на държавите (засягаща всички нации, както богатите, така и бедните), пълната ерозия на националния суверенитет и деноминирания в долари дълг водят до по-нататъшно укрепване на властта и лостовете за влияние на САЩ.

В една капиталистическа система с нарастващ контрол отгоре надолу над все по-голяма част от населението, смятано за „непродуктивно“ и „безполезни лапачи“, представите за индивидуализма, либералната демокрация и идеологията за свободен избор и свободно потребление се разглеждат от елита като „ненужен лукс“. Същото важи за политическите и гражданските права и свободи.

Достатъчно е да погледнем само вилнеещата тирания в Австралия, за да видим накъде са тласкани и другите държави.

Колко бързо Австралия беше трансформирана от „либерална демокрация“ в брутална тоталитарна полицейска държава! Локдауните са безкрайни, а събиранията на хора и протестите не се толерират.

Да бъдеш бит и хвърлян на земята и да стрелят по теб с гумени куршуми в името на общественото здраве няма никакъв смисъл, точно както и съсипването на цели общества чрез социално и икономически опустошителни локдауни – за „спасяването на животи“.

Смисълът е същият като този на заповедите за носене на маски и социално дистанциране, които не се подкрепят от науката, като този на погрешно използваните и неточни PCR тестове, заради които напълно здрави хора са наричани „случаи“, като този на умишлено раздуваните смъртни случаи „от ковид“, като този на натрапваните и опасни експериментални „ваксини“ в името на здравето… Смисълът е същият като този на раздухването на страх, позоваването на порочните математически модели на Нийл Фъргюсън, цензурирането на всяко обсъждане за всичко това, обявяването на глобална „пандемия“ от СЗО в началото на 2020 г. на базата на много малък брой „случаи“ по света (44,279 „случаи“ и 1,440 предполагаеми смъртни случаи извън Китай при население 6.4 милиарда).

Във всичко това почти няма логика

Но, разбира се, ако разглеждаме случващото се като криза на капитализма, може да започне да ни се прояснява. Икономиите, които последваха финансовата криза от 2008 г., сами по себе си се отразиха лошо на обикновените хора. Те все още страдаха от последствията, когато им наложиха първия локдаун.

Властите са наясно, че последствията този път ще бъдат по-сериозни и по-жестоки. Промените ще бъдат с много по-голям размах. И изглежда те са по-целеустремени от всякога да наложат строг контрол и да дресират3 хората за задаващото се робство.

Автор: Колин Тодхънтър (Експерт по храните и земеделието и изследовател на свободна практика към Центъра за изследване на глобализацията в Монреал.)

Превод: Иван Стаменов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like

Новата нормалност стигна до фазата на Голямата чистка

И така, започва, Голямата чистка на Новата нормалност… по зададена команда и…

15/10/2021 в Рим- церемонията по откриването на “Портите на Ада”…Какво ли ни чака?

“На 15 октомври в Рим церемонията по откриването на портите на Ада.…

Глобалистите свалиха овчите кожи и загатнаха своя План…

„Следващата им игра ще бъде ФИНАЛНАТА игра срещу човечеството… дори няма да…

“Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.”

Защо хората доброволно жертват свободата си? 30.11.2021 Матиас Десмет (Mattias Desmet) е…