Кратката версия: Христос ти дава кръст, който да носиш. Ако не искаш да го носиш, защото не Му вярваш, а служиш на страховете, които ти дава Сатаната, това си е твой избор. Всекиму според вярата!

Обикновено пиша, като се съобразявам с конкретна „представителна извадка“ на публиката си. През последните 2 години се групираха няколко „представителни извадки“. А между тях, за добро или лошо, все по-често се убеждавам, че (почти) няма допирни точки.

И дума не може да става за хомогенност, единство или унифицираност. И не е нужно. И това ще го поставим в графата „за добро или лошо“.

Тази статия обаче ще бъде „универсална“. За всички! С уговорката, че ако казвам нещо за една „представителна извадка“, не означава, че говоря непременно и за теб, ако си в друга „извадка“. Но нещо ми подсказва, че повече или по-малко то важи и за теб!

Забелязваш смяната в тона, нали?

Кога съм писал статия или съм говорил в аудио запис за „теб“, на „ти“…? В коментари и дискусии съм го правил, но не и в основните си материали (освен ако не засягат конкретен човек, с когото влизам в полемика). Традиционно пиша на „вие“ (за хората от адресираната „представителна извадка“). Сега ще е хем „универсално“, хем за „теб“.

Да видим какво ще излезе. Едно е сигурно, ще бъде нещо необичайно. Нова информация няма да има. Нова философия няма да има. Но мирогледът, от който никога не съм се отклонявал през всичките 15 години история на блога, ще бъде поднесен по нов начин… за теб, пък дано с новия начин на „рязко“ поднасяне това, което съм казвал и ще повторя, се вклини по-дълбоко и по-трайно!

Да вземем за пример вчерашния ми подкаст „Време разделно: Дръж се за Светлината“

То бяха похвали, то бяха благодарности, то беше чудо невиждано. Бил съм осигурил всичко, от което си имал нужда към вчерашна дата, та и дотурих с тематично сходната препечатка на откровение от Димчо Димов. Но те не бяха със срок на годност само до вчера.

Да, ама не. Сякаш са си били само до днес. Защото днес излязоха няколко новини и се почна старата песен на нов глас:

1) Австрия въвежда задължителни ваксинации;

2) фармацевтичният министър Кацаров премахва задължителното подписване на „информирано съгласие“, което проправя пътя за задължителни ваксинации и у нас, вкл. на децата (защото де факто се премахва и родителското „информирано съгласие“);

3) политическият пейзаж вещае безпринципно редовно правителство, което може да не издържи дълго, но достатъчно дълго да прокара „легитимни“ законодателни промени, които са принципно предвидими и в полза на медикофашизма.

И какво стана? Все едно не съм казал нищо във вчерашния запис

Същият ти, който вчера хвалеше подкаста, днес си в „панически режим“. Едно вайкане и кършене на ръце, от цялото ти същество лъха на една безнадеждност, едно пораженчество… Вони на страх и други бесове! Чувствата имат своето място в човешкото устройство, но с тях не се мисли. Мислите идват от друго място и целта им е да държат юздите на чувствата, както целта на чувствата е да проверява верността на мислите.

И ме питаш, без да мислиш: Какво да правим, ако или когато душегубките станат задължителни и у нас? – Засрами се! Отговарял съм десетки (ако не и стотици) пъти през годините. Напомних и във вчерашния запис – не е нужно да правиш нищо различно от това, което си правил досега:

Взимаш твърдото решение, казваш категоричното НЕ и нищо друго не е твоя грижа

„Ама правата ми по закон и конституция… Ама имам деца, за които трябва да се грижа… Ама работата ми зависи от това… Ама ще загубя едно, второ, трето…“ – Ама аз не мога да ти помогна, ако си безбожник от една „представителна извадка“. Не мога да ти помогна и ако си маловерец от друга „представителна извадка“.

Ако си светски човек и цялото ти житие и битие се определя от светски закони, конституции и заповеди, ще си останеш роб на човеците, които са писали законите, конституциите и заповедите.

Ако имаш деца и единствената ти грижа е да ги обличаш и храниш, да ги пращаш за робска индоктринация в държавни училища, а никак не те е грижа да ги възпитаваш като свободни човеци, никой не може да помогне нито на теб, нито на децата ти.

Ако не си способен да стигнеш до мисълта, че от теб се иска твърдо решение, а грижа на Бога е да те нахрани и облече – дори по пътища и начини, които не би могъл да си представиш, – тепърва ще има да просиш „милост“ от човеците, които сега извиват ръцете ти и искат да проникват по всякакви начини в семейството ти, даже и в тялото ти.

Ако не си готов да гниеш в тъмница за убежденията, принципите и вярата си; ако не си готов да запазиш свободолюбивата си душа и нейната връзка с Бога, даже ако това означава да свършиш земния си път гладен и гол, а телесната ти мърша да храни зверовете в някое дере, не си мой съмишленик. Независимо в коя „представителна извадка“ се лъжеш, че се намираш.

Звуча ти „радикално“? Звуча ти като „екстремист“?

Не галя очите ти с гиздав наниз от думи? Не нанасям утешителен балсам на ушите ти с благи записи като вчерашния? Не щадя чувствата ти, защото „не те разбирам“? Следователно, аз ще да съм лошият?

Добре, нека е така, нека съм злодеят. Ама хубавичко помисли! Ще ти дам и насоки за размисъл, няма да са нови в същинското си съдържание, но начинът на поднасянето ще е нов.

Вчера ти казах нещо по един начин. Днес го пиша същото, само дето го предлагам по съвсем друг начин. Защо – мислиш? – се занимавам с теб, мисля за теб, трудя се за теб, търся път или поне пролука към теб, въпреки че това ми носи твоето неодобрение. Носи ми и рискове от всякакво естество – само помисли дали щях да пиша това и да го четеш, само помисли и какво можеше да ми се случи, ако го бях публикувал в Германия или Австралия!

Може пък и да не съм чак такъв злодей, нали?

Може пък и да се жертвам за теб даже ако тук (заради маловерците и безбожниците) стане като в Австралия. Може пък и да си турям грях на душата, като избрах да разширявам пролуката към теб и да се „врежа“, за да оставя по-дълготрайна следа в твоята душа. Може пък да съм готов и на такъв „грях“ (със или без кавичките), ако жертвата ми ще доведе до спасението на теб и твоите деца.

„Ама ти се пишеш християнин, а не говориш като Христос!“ – Ама истина ли думаш, братле? Кой те излъга, че днес Христос ще ти говори по същия начин, по който е говорил преди 2000 години?

Може пък и сам да се лъжеш, помисли и върху това…

Е, нека ти дам и още насоки за размисъл. Накъдето и да се обърнеш, където и да се снишиш, който и сайт да заредиш, която и телевизия да си пуснеш, все Христос ти говори. И все на теб говори, персонално!

Може да не говори директно и по начина, по който би искал да го каже. Може да говори изкривено или даже превратно през думите и делата на демони и техните хазяи, но все Той говори. И все едно говори, и все за теб го говори:

„Който не е с Мене, е против Мене!“

Това е казано преди 2000 години. Продължава да се казва и сега, ама не само с думи. Не друг, а Христос ти помага да избереш дали ще бъдеш с Него в бъдеще или против Него – помага ти и с помощта на демоните, защото Му е дадена „всяка власт и на Небето, и на Земята“.

На Христос някога му туриха бодлив венец. Сега Той боде човеците. Включително с разни инжекции на човекоубийците.

На Христос някога му изби кървава пот заради вътрешни терзания. Сега Той (не за пръв път) ще докара хората до кървава пот, в пост и молитва, сред непрогледния мрак на небивал тоталитаризъм. И колкото пъти е нужно ще го прави, докато хората избират да са против Него, избирайки да са роби на човеци, макар да са скъпо откупени… от Него!

Взимай решението, ако ще да е тежко като Христовия кръст, и поемай към Голгота

Не е лесно решение, но е Решението. Единственото правилно. Единственото богоугодно.

На никого не се дава повече, отколкото може да носи. Важи и за теб! Все тая кой/коя си. Все тая към коя „представителна извадка“ се числиш.

Ако си силен, може да изкачиш и Голгота с кръста си, и да направиш върховната жертва. Ако си слаб, може да ти пратят легион ангели и да те избавят от жертва, на която не си готов. Но жертва трябва да правиш – ако не я правиш за Христос, ще я правиш за черни пастири, докато останеш без храна и дрехи… а даже и без децата си.

Както казах и вчера, Време разделно е!

Харесва ти, не харесва ти, това е реалността. Харесва ти, не харесва ти как пиша и говоря за теб, за твое добро е. Говоря ти като на зрял човек, а не като на дете; има кой да те дундурка и да се „грижи за теб“, въпреки че може и да не искаш грижите му.

Изборът е от лесен по-лесен:

1) Или избираш страховете на Сатана и да си останеш роб на човеци, които ти „мислят доброто“, с всичките произтичащи от това последствия;

2) или избираш благото робство на Христос, с всички произтичащи от това последствия;

Моят избор е направен

Ако друг определя границите на твоята свобода, не си свободен… Роб е този, който очаква друг да го освободи… За свобода и достоен живот е достоен само този, който всеки ден влиза в бой за тях…

И такива ми ти мъдрости, за които определено – що се отнася до мен – си оставаш свободен да разбираш или не. Адресирам волята ти, но не оказвам натиск. Избор имаш:

„Или си с Мене, или си против Мене…“

Толкова е просто. Не ми благодарете за откровението. Даром съм взел, даром давам, а наградата си тъй или инак я чакам другаде…

Ако този рязък начин на поднасяне пробие дебели глави и прониже страхливи (съответно пресушени и закоравели) сърца, аз ще съм този, който следва да благодари. Ама как ще те открия в някоя от всичките „представителни извадки“? И това не е твоя грижа, по делата ти ще те позная.

Иван Стаменов-otizvora.com
19.11.2021 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like

Новата нормалност стигна до фазата на Голямата чистка

И така, започва, Голямата чистка на Новата нормалност… по зададена команда и…

15/10/2021 в Рим- церемонията по откриването на “Портите на Ада”…Какво ли ни чака?

“На 15 октомври в Рим церемонията по откриването на портите на Ада.…

Глобалистите свалиха овчите кожи и загатнаха своя План…

„Следващата им игра ще бъде ФИНАЛНАТА игра срещу човечеството… дори няма да…

“Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.”

Защо хората доброволно жертват свободата си? 30.11.2021 Матиас Десмет (Mattias Desmet) е…