Украйна иска от Полша и балтийските страни да затворят напълно границата с Русия. Ако направят това, тогава Калининградска област ще бъде попадне в сухопътна блокада. Във Вилнюс и Рига вече говориха сериозно за възможността за затваряне на границите. Какви мерки ще предприеме Москва в този случай, за да премахне блокадата на НАТО от своя регион?

Балтийските държави заплашиха Русия с блокада на Калининград заради ситуацията в Украйна. Киев се надява да включи и Полша в организирането на блокадата. В Русия посочиха, че Москва в отговор може да организира хуманитарна интервенция на територията на НАТО или да удари Полша и балтийските държави с икономически мерки. Дали Западът ще предприеме такава стъпка, заплашвайки с директен сблъсък на ядрено ниво с Русия?

Първият заместник-председател на международния комитет на Съвета на федерацията Владимир Джабаров изрази в сряда надежда, че Западът ще „има ума“ да не блокира Калининградска област, тъй като в този случай Русия ще застане в защита на своя регион. Според Джабаров западните страни сега изследват ситуацията. Въпреки това, „ако има блокада, както се казва, Русия знае как да отваря блокади, ние имаме голям опит“, припомни сенаторът.

„Ако искат да ни докарат до точката, че ще бъдем принудени да отворим тази блокада, за да спасим живота на нашите хора, които живеят там, можем“, каза той. Подобна позиция зае и външното министерство. „Наистина се надявам, че здравият разум в Европа няма да позволи да се играят игри около Калининград. Мисля, че мнозина разбират, че това е игра с огъня“, каза заместник-министърът на външните работи Александър Грушко.

Ден преди това литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис призна, че на фона на събитията в Украйна властите на страната могат да затворят границата с Русия и Беларус. Ако това се случи, тогава Калининград ще загуби основния канал за комуникация с по-голямата част от Русия, тъй като сега автомобилният и железопътният транзит от анклава минава през Литва. Министърът на отбраната на съседна Латвия Артис Пабрикс също призова за пълно затваряне на сухопътната граница с източната съседка.

В този случай обаче блокадата няма да бъде пълна – Калининград ще може да поддържа контакт с „голяма Русия“ през Полша. Затова украинското външно министерство тези дни убеждава Варшава да се присъедини към бойкота. В този случай анклавът наистина ще бъде в пълна блокада. Ще може да се снабдява с храна само с воден или въздушен транспорт. Приблизително по същия начин, припомняме, обкръженият Ленинград беше снабдяван през 1941-1943 г.

Блокадата ще даде да се разбере на Москва, че няма какво да губи по отношение на целия Европейски съюз и НАТО, казва Андрей Виползов, калининградски политолог. Според него Русия, по буквата и духа на международното право, може да отговори на сухопътната блокада на своя анклав с хуманитарна намеса. „Хуманитарната интервенция е използването на военна сила срещу чужда държава на нейна територия с цел предотвратяване на хуманитарна катастрофа или геноцид.

Хуманитарната интервенция на територията на НАТО в този случай ще бъде насочена към спасяването на милион руски граждани – жители на Калининградска област“, смята Виползов. Според него член 5 от Устава на НАТО, който задължава всички членове на Алианса да защитават съюзник, който е бил обект на военна атака, ще бъде юридически невалиден. „Литва и Полша бяха първите, които инициират “казус бели” по този случай“, посочва експертът.

Ако тези две страни от НАТО все пак решат да наложат блокада на нашия регион, тогава руската армия ще може със сила да пробие сухопътния „хуманитарен коридор“ към Беларус, предполага Виползов. Той припомня, че Калининградска област няма обща граница с Беларус. По маршрута на този коридор минават полският град Сувалки и литовският курорт Друскининкай. Този маршрут ще се превърне във възможен „път на живота“ за калининградчани. Друг „път на живота“ ще бъде Балтийско море. „Историческият паралел с обсадения Ленинград се налага сам. Но мисля, че във всеки случай няма да се стигне до глад в анклава. Страната ни се е научила да извлича поуки от миналото. В Москва няма да забавят деблокирането“, обобщава Виползов.

„Напоследък действията на Полша и балтийските страни са чиста русофобия, а заплахите за блокадата на Калининградска област са чисти провокации“, казва Игор Коротченко, главен редактор на списание „Национална отбрана“. Сега Европейският съюз ще прецени всички рискове и е малко вероятно да предприеме блокада, предполага Коротченко. „Трябва да разчитаме на способността на ръководството на ЕС да направи елементарна политическа прогноза за последствията. Последствията ще бъдат още по-тежка конфронтация с Русия“, добави той.

В началото на март президентът Владимир Путин даде команда за издигане на националния флаг на железопътния ферибот „Маршал Рокосовски“ и изпращането му на първо плаване по маршрута УстЛуга – Балтийск. Фериботът е построен като част от програма за осигуряване на икономическата и транспортна сигурност на Калининградска област. Както отбеляза губернатор Антон Алиханов, пускането на ферибота на линията ще подобри достъпността на региона при евентуални ограничения за пътуване през територията на съседни държави.

Белоруският военен експерт Александър Алесин смята обявяването на блокада за доста вероятно. „Омразата към Русия в Балтийските страни и Полша достигна предела, започнаха да изпускат нервите си. Те могат да затворят железопътната и пътната комуникация “, вярва Алесин.

„Русия също е готова за този вариант. Разработени са въздушни маршрути над неутралната част на Балтийско море и главно морски маршрути – с помощта на фериботи, които могат да превозват цели влакове от ленинградското пристанище Уст Луга. Но, разбира се, блокадата може да навреди на промишлените предприятия в Калининград, които преди това бяха фокусирани върху вносни компоненти“, призна той.

„Сигурен съм, че в началото Москва ще се опита да разреши ситуацията чрез международни организации, а също така ще предприеме някои симетрични действия, които могат да нанесат значителни икономически щети на Балтийските страни и Полша. Например ограничаване на доставките на руски енергийни ресурси“, каза източникът.

Ако обаче подобни методи не помогнат, въпросът може да завърши с военен конфликт, смятат експертите. „Литовските политици са добре запознати с концепцията за коридора Сувалки – стокилометрова зона, която минава по границата между Полша и Литва“, казва Андрей Стариков, главен редактор на “Балтнюз”. „В случай на блокада на Калининградска област от там е възможно да се осигури военна комуникация между региона и територията на Беларус. Експертът подчертава, че не става дума само за продоволственото снабдяване на Калининград: „Там са разположени руските военноморски сили и ПВО и от гледна точка на архитектурата на сигурността на страната това е критично важна територия“. Според Стариков спирането на транзита, макар и възможно, е малко вероятно: балтите са напълно наясно с последствията.

„Смелостта на всички тези балтийци свършва, когато те реалистично си представят, че сблъсъкът между Русия и НАТО няма да доведе до нищо друго освен ядрена война. Следователно страните се въздържат”, съгласен е с него Алесин. „Неслучайно щаб-квартирата на НАТО многократно заявява, че няма да влезе в открит въоръжен сблъсък с Русия”, припомни той.

Превод: В. Сергеев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like

Новата нормалност стигна до фазата на Голямата чистка

И така, започва, Голямата чистка на Новата нормалност… по зададена команда и…

15/10/2021 в Рим- церемонията по откриването на “Портите на Ада”…Какво ли ни чака?

“На 15 октомври в Рим церемонията по откриването на портите на Ада.…

Глобалистите свалиха овчите кожи и загатнаха своя План…

„Следващата им игра ще бъде ФИНАЛНАТА игра срещу човечеството… дори няма да…

МАСИВНИ ОБВИНЕНИЯ В ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО

В световен мащаб  бързо нараства съпротивата срещу ПЛАНдемията. Различни хора и организации…